420
ЖолЮмЮноа
ҔуЮндыҕ ДосмЮғЮнЯетұлы
турЮлы естеліктер
Бегалы Нүркей,
уизика-масемасика ғылымдарының
кандидасы, Ш.Талифанов асындағы
Көкчесат мемлекессік тниверрисесінің
дохенсі, ктррсар жолдары
ДОР-ЖОЛДАРСЫҖ БІРЕГЕЙІ
1953 жълдъң чілде айънъң 12 жҰлдъзънда оЯса мексепсі бісіЯгеннен
кейін мамандъҕ игеЯт маҕрасъмен Алмасъға ассандъҕ. Ол кезде жоғаЯғъ оҕт
оЯъндаЯъ негізінен Ререйде және Ҕазаҕрсан бойънча Алмасъда ғана боласън.
Пойъзға ҲміЯімде біЯінчі Яес осъЯъп, бүкіл Ререй ҕалалаЯън баръп Ҳсіп,
Ремей аЯҕълъ бер сәтлік дегенде Алмасъға келіп жессік.
БіЯінчі Яес кҲЯген әрем ҕала жаръл ағачсаЯға оЯанған, кҲчелеЯінде ағъп
жасҕан бҰлаҕ ртлаЯъ, чъңън ҕаЯ барҕан Аласат аьрънда Ҳсе жаЯаръмдъ
оЯналарҕан. Барсапҕъда ҕала сіЯчілігі соръндат кҲЯінгенмен сез бейімделіп
кессік. ЖоғаЯъ оҕт оЯъндаЯъна ҕабълдат емсифандаЯъ самъздъң біЯінде
барсаласън. Менің чілденің оЯсарънда келт ребебім ЛенингЯадсъң
полисефникалъҕ инрсистсъна сүрт аЯман боласън. Ол кезде Морква,
ЛенингЯад жоғаЯъ оҕт оЯъндаЯъна Ҕазаҕрсанға 80 оЯън бҲлінесін. Бағъмдъ
рънап бер пәннен емсифан сапръЯдъм, біЯ пәннен – чес сілі – үчсік баға алъп
ҕалғандъҕсан 31 чілде күні ҕҰжассаЯъмдъ ҕайсъп алъп рол кезде Р.М.КиЯов
асъндағъ
Ҕазаҕсъң
мемлекессік
тнивеЯрисесінің
уизика-масемасика
уактлысесіне сапръЯдъм. Келері күні емсифан да барсалъп кессі. Регіз пәннен
емсифан сапръЯъп уактлысес рстденсі Яесінде ҕабълдандъҕ. БіЯден баЯлъҕ
рстденссеЯмен санъра ҕоб бола беЯмейсіні белгілі. БіЯінчі күннен барсап
дәЯірсің баЯлъҕ сүЯі оЯърча жүЯгізілді. Ҕазаҕ мексепсеЯін бісіЯіп келген біз
риьҕсъ ҕазаҕ жарсаЯъна оңайға роҕҕан жоҕ.
БіЯінчі ктЯрсан барсап екі жъл бойъна мамандъҕ пәндеЯіне ҕора
апсарънда екі Яес оЯър сілі рабағъ оҕъсълдъ. Біздің оЯър сілі бойънча
ратасъмъздъ секреЯт үчін біЯ-екі рабаҕсан кейін жазбача баҕълат жүЯгізілді.
Атълдан келген кҲпчілігіміз екілік бағанъң иегеЯі болдъҕ, аЯамъздағъ біЯ
421
ҕазаҕ рстденсі берсік баға алъп чъҕсъ да, оЯър сілі рабағъна ҕасъртға еЯкіндік
алдъ. Міне, ол рстденс Жоламанов Ҕтандъҕ боласън. Оръ кезден барсап біздің
санърсъғъмъз жалғара беЯді де бер жъл бойъна жаҕръ дор жолдар болдъҕ.
Мүмкін біздің адами ҲміЯіміздің барсалтъ да біЯ мезгіл де болғандъҕсан
да чъғаЯ: рстденссік ҲміЯге дейін әЯ аймаҕса болраҕ са үлкендеЯдің айстъ
бойънча ҕолдан жаралған ачсъҕ зобалаңънан ҕҰлағдаЯ болъп Ҳрсік, 1937
жълдъ балалъҕ чағъмъздъң кҲзі кҲЯді, 1941 жълъ алапас роғърсъң заЯдабън
саЯссъҕ, 1947 жълдаЯдағъ сізіммен ғана Ҳлчеп беЯесін ҕадаҕ мҲлчеЯіндегі
нандъ да жеп кҲЯдік. Рондъҕсан біЯімізді біЯіміз жаҕръ сүрінтчі едік.
БіЯінчі ремерсЯ емсифандаЯън жаҕръ сапръЯмай солъҕҕандъ рстденс
бола алмайръң. Ҕтандъҕ болра баЯлъҕ пәндеЯді берсік бағаға сапръЯъп,
білімге ҕҰчсаЯлъҕсъң Ҳнегерін кҲЯрессі. Жаҕръ оҕтмен ҕасаЯ ҕоғам
жҰмърсаЯъна да белрене ҕасъртчъ еді.
Бізге дейін уизика-масемасика уактлысесінде ҕазаҕ жарсаЯъ аз болған да,
кҲпчілік мәдени чаЯалаЯ оЯър сілінде жүЯгізілген. Ҕтандъҕсъң барсатъмен
2-чі ктЯрҕа чъҕҕанда ҕазаҕ ҕъз жігіссеЯі Ұйъмдаръп жаңа жълға ҕазаҕча
конхеЯс ҕобға ҰйғаЯъм жарадъҕ. Онъң ҰйъмдарсъЯт ҕабілесінің жоғаЯълъғъ
нәсижерінде біЯінчі конхеЯсіміз Ҳсе рәссі чъҕсъ. Рол конхеЯске ҕасърҕан
ҕазаҕ мҰғалімдеЯінің ҕтанъч резімдеЯі еЯекче байҕалъп сҰЯдъ да бізге
кҲпсеген алғърсаЯън жаръЯмадъ. БҰл барсаманъ әЯі ҕаЯай жалғарсъЯа беЯдік.
Нәсижелілігі рончалъҕсъ, біздің кҲЯкем ҲнеЯпаз Ұйъмънъң мтзъкалъҕ
деңгейін кҲсеЯт үчін жоғаЯъ латазъм иелеЯінің нҰрҕатъ бойънча
конреЯвасоЯиьнъң 4 ктЯр рстденсін мтзъкалъҕ жесекчі Яесінде бекісіп беЯді.
БҰл кезде Ҕтандъҕ ктЯрсъң ҕҰЯамънда 150 рстденсі баЯ комромол
Ұйъмън барҕаЯасън. 1957 жълъ жарсаЯ ҲнеЯі ръналасън уерсивалы Ҳсіп
жасҕан кезең. Оған уактлысес асънан біз де ҕасъръп Алмасънъң
раьбаҕсаЯънда райърҕа сүрсік се «Ҕазаҕ фоЯъ» деп асалъп кескен ҕойълъм
ҕалалъҕ жарсаЯ уерсивалінің латЯеасъ асанъп, Ҕтандъҕҕа ҰйъмдарсъЯтчъ
Яесінде 25 ром ръйлъҕ беЯді (ол кезде мол аҕча боласън).
БіздеЯ рстденссік ҲміЯімізде кҲпсеген атълчаЯтачълъҕ жҰмърсаЯън
асҕаЯдъҕ – семекі жапъЯағън жинат, ҕъзълча Ҳркінін релдіЯест, маҕса жинат,
ҕърсъҕ чҲп ҕоЯън жинат, егін алҕабънъң арсъғън сазалап үкімеске сапръЯт
сағъ рол риьҕсъ әЯ сүЯлі жҰмърсаЯ. БҰл жҰмърсаЯ негізінен ҕъЯкүйек айъмен
ҕазан айънъң оЯсаръна дейін асҕаЯъласън. Кей жълдаЯъ чілде айънда да
баЯъп жүЯдік. Әдессегідей бҰл жҰмърсаЯда да Ҕтандъҕ ҰйъмдарсъЯт
ҕабілесінен айъЯълмай жолдарсаЯънъң жҰмърсъ адал оЯъндағандаЯън салап
естчі еді.
Үчінчі ктЯрсъ бісіЯгеннен кейін болт кеЯек, бізді чілде айънда Жамбъл
облърънъң «Билі кҲл» жағарънда біЯ колфозға чҲп жинатға ассандъЯдъ. БіЯ
ай меЯзімде Ҳгіз аЯбамен чҲмеледегі чҲпсъ саръп атълдъң чҲп ҕоймаръна
үйіп беЯдік. Рондағъ жҰмър баЯърънда ҕалада Ҳріп жесілген рстденссеЯдің
рънға (келе-келе) іліккендеЯі болдъ. АЯарънда чҲп аЯсҕан аЯбанъң үрсінде
Ҳзін Ұрсап осъЯа алмай ҕҰлап ҕалғандаЯъ да болдъ. АйъЯмен чҲп кҲсеЯтде де
күлкілі жағдайдъ кездерсіЯдік. Ол кезде рстденссеЯ аЯарънда Ҳз аЯа рън деген
мъҕсъ боласън. ШҲп чабтдан ҕайсҕаннан кейін Ҕтандъҕ уизика бҲлімінің